Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
18. Между човеците се прославиха Сим и Сит, но по-високо от всичко живо в творенията е Адам.
Глава 50.
1. Симон, син на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си постегна храма:
2. от него бе турена основа за двойно възвишение — издигане висока ограда на храма;
3. в негови дни бе намален водоемът, окръжността на медното море;
4. за да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада.
5. Колко величествен биваше той сред народа, кога излизаше иззад завесата на храма!
6. Той бе като утринна звезда сред облаци, като месечина пълна в дните си;
7. като слънце, светнало над храма на Всевишния, и като дъга, светнала във величествени облаци;
8. като трендафилов цвят в пролетни дни, като кринове при водни извори, като клонче ливан в летни дни;
9. като огън със смирна в кадилница,
10. като кован златен съд, украсен с всякакви драгоценни камъни;
11. като маслина с плодове и като кипарис, който се издига до облаците.
12. Кога вземеше великолепната одежда и се облечеш в пълно величествено украшение, той, възлизайки към светия жертвеник, с блясък освещаваше навред светилището.
13. Също, кога вземеше жертвените части из ръцете на свещениците, стоейки при огъня на жертвеника, —
14. наоколо му беше венец от братята, като кедрови издънки на Ливан, и те го окръжаваха като финикови стъбла,
15. и всички синове Ааронови в своята слава, с принос Господу в ръцете им пред цялото събрание на Израиля.
16. За довършване службите на олтара, за да увенчае приноса на Всевишния Вседържител,
17. той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея гроздова кръв и я изливаше при подножието на жертвеника за благоухание на Вишния Всецар.
18. Тогава синовете Ааронови възкликваха, тръбяха с ковани тръби и издаваха висок глас за спомен пред Всевишния.
19. Тогава цял народ заедно бързаше да падне ничком на земята, за да се поклони на своя Господ, Вседържител, Бог Вишни;
20. а песнопевците Го възхваляваха с гласовете си; в пространния храм се разнасяше сладко пение,
21. и народът се молеше на Господа Всевишни с молитва пред Милосърдния, докле се извършваше славославие Господу, — и тъй завършваха те Нему службата.
22. Тогава, като слезеше, подигаше ръце над цялото събрание синове Израилеви, за да преподаде с устата си благословението на Господа и да се похвали с Неговото име;
23. народът повтаряше поклоните, за да приеме благословението от Всевишния.
24. И днес всички благославяйте Бога, Който върши навред велики дела, Който е продължил дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост:
25. да ни даде весело сърце и в наши дни да има мир в Израиля през дните на вечността;
26. да запази милостта Си към нас и в свое време да ни избави!
27. От два народа се гнуси душата ми, а третият не е народ:
28. това са седещите на планина Сеир, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими.
29. Учението за мъдрост и благоразумие написах в тая книга аз, Иисус, син Сирахов, иерусалимец, който изля мъдрост от сърцето си.
30. Блазе ономува, който ще се упражнява в тия поуки, — и който ги тури в сърцето си, ще стане мъдър;
31. ако пък ги изпълнява, ще възмогне всичко; защото светлината Господня е негов път.
Глава 51. Молитва на Иисуса, син Сирахов.
1. „Тебе ще прославя, Господи Царю, и Тебе ще възхваля, моя Бог Спасител; Твоето име ще прославя,
2. защото Ти ми беше покровител и помощник
3. и избави тялото ми от гибел и от примките на клеветнически език, от уста, които казват лъжа; беше ми помощник и против ония, които въстанаха против мене,
4. и ме избави, по голямата Си милост и заради името Си — от скръцнали зъби, готови да ме изядат,
5. от ръцете на ония, които дирят душата ми, от много скърби, които съм имал,
6. от огъня, който удушва от всяка страна, и отсред пламъка, в който не бях изгорял,
7. из дълбинето на отровата адова, от нечист език и лъжлива дума, от клевета на неправеден език пред царя.
8. Душата ми беше близо до смърт,
9. и животът ми беше близо до ада преизподни:
10. от всички страни ме окръжаваха, и нямаше кой да помогне, дирих с очи подкрепа от людете, ала нямаше.
11. И си спомних за Твоята, Господи, милост и за делата Ти отвека,
12. че Ти избавяш ония, които се Тебе надяват, и ги спасяваш от вражи ръце.
13. И възнесох от земята молбата си и се молих за избава от смърт:
14. викнах към Господа, Отца на моя Господ, за да ме не остави в скръбни дни, когато нямаше помощ от горделиви човеци.
15. Ще хваля името Ти непрестанно и ще възпявам в славословие, защото молитвата ми биде чута: